28 июн. 2004 г., 12:37

Среща

1.4K 0 0
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
седим и аз те държа за ръка.
Усмихнат наивно,
вярвам, че заедно имаме бъдеще
и радост със тебе ме свързва,
а не дели ни тъга.
Поглеждаш към мене
и виждам в очите ти
как мъничко пламъче отвътре играй,
усмихнат наивно
аз мисля че ти си щастлива,
но усещам в сърцето си
как пак съм се лъгал,
че заедно с тебе имаме бъдеще.
Защо не се сърдиш,
когато аз пак те предадох
моя изгубена и клета душа.
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
усещам, че сам се държа за ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомир Радев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...