28.06.2004 г., 12:37

Среща

1.4K 0 0
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
седим и аз те държа за ръка.
Усмихнат наивно,
вярвам, че заедно имаме бъдеще
и радост със тебе ме свързва,
а не дели ни тъга.
Поглеждаш към мене
и виждам в очите ти
как мъничко пламъче отвътре играй,
усмихнат наивно
аз мисля че ти си щастлива,
но усещам в сърцето си
как пак съм се лъгал,
че заедно с тебе имаме бъдеще.
Защо не се сърдиш,
когато аз пак те предадох
моя изгубена и клета душа.
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
усещам, че сам се държа за ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Радев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...