28 jun 2004, 12:37

Среща

  Poesía
1.4K 0 0
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
седим и аз те държа за ръка.
Усмихнат наивно,
вярвам, че заедно имаме бъдеще
и радост със тебе ме свързва,
а не дели ни тъга.
Поглеждаш към мене
и виждам в очите ти
как мъничко пламъче отвътре играй,
усмихнат наивно
аз мисля че ти си щастлива,
но усещам в сърцето си
как пак съм се лъгал,
че заедно с тебе имаме бъдеще.
Защо не се сърдиш,
когато аз пак те предадох
моя изгубена и клета душа.
Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
усещам, че сам се държа за ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомир Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...