Среща
Ти помниш ли, от ранното ни детство
как раснахме доволни и задружно?
Получихме в живота сто наследства,
но взехме туй, което ни бе нужно.
Не беше много лесно да успеем,
но някак си – Фортуна беше с нас.
Научи ни с любов да оцелеем
в беди, тревоги, даже в тъжен час.
След дългите години на раздяла
се срещнахме случайно – светъл ден!
Погледна ме в очите засияла,
отрони: ”Липсваше ми! Но си пак до мен.”
Живота ти видях – пропит с неволи,
в очите ти прочетох силна мъка,
душата ти сама ми проговори
за дългите години на разлъка.
Опитах се от тебе да изтрия
горчилката, с години накипяла,
страните бледи в сълзи – да попия,
но страшна мъка те е завладяла...
А искам само нещо да ти кажа:
- За Бога, мила моя, усмихни се!
Животът си е наш. Ще ти докажа,
че само ние сме! От никой не зависим!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
