Нада (Надежда Борисова)
106 38
26.09.2007 г., 14:21 ч.

Среща 

  Поезия
563 0 7

Ти помниш ли, от ранното ни детство

как раснахме доволни и задружно?

Получихме в живота сто наследства,

но взехме туй, което ни бе нужно.

 

Не беше много лесно да успеем,

но някак си – Фортуна беше с нас.

Научи ни с любов да оцелеем

в беди, тревоги, даже в тъжен час.

 

След дългите години на раздяла

се срещнахме случайно – светъл ден!

Погледна ме в очите засияла,

отрони: ”Липсваше ми! Но си пак до мен.”

 

Живота ти видях – пропит с неволи,

в очите ти прочетох силна мъка,

душата  ти сама ми проговори

за дългите години на разлъка.

 

Опитах се от тебе да изтрия

горчилката, с години накипяла,

страните бледи  в сълзи – да попия,

но страшна мъка те е завладяла...

 

А искам само нещо да ти кажа:

- За Бога, мила моя, усмихни се!

Животът си е наш. Ще ти докажа,

че само ние сме! От никой не зависим!!!

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??