От вълнение за предстояща среща с Бога,

да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!

В навечерие на празник свят

с Божествена любов се чувствам аз облят!

Чувствам и с мили творящ,

съпричастен и любящ,

очаквам тая среща

с вътрешна емоция гореща!

Дали съм достатъчно готов?

Дали ще бъде всичкото Любов?

Ще го чуя или ще го видя?

И от много любопитство - да не взема да го обидя?

Ще ми се намръщи или ще се усмихне?

Ще крещи ли или ще е притихнал?

Боже, нали ще слезеш и ще ми кажеш, че си тук при нас?!

.......

Отворил вселенските завеси

и надвесен, сияещ Тук през синевата

Видях как мирно питаш ме:" Тук ли си? Къде си?"

Нямам думи, нито мисли, а чувствам просто топлина -

Която усещам постепенно до гореща!

Виждам те пред мен и с мислим правим светлина!

Отвътре Благодарен съм за тая среща!

На този светъл ден (06.01)

и до днес от пантивека,

винаги чрез теб и мен

Бог се връща у човека!