От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ,
съпричастен и любящ,
очаквам тая среща
с вътрешна емоция гореща!
Дали съм достатъчно готов?
Дали ще бъде всичкото Любов?
Ще го чуя или ще го видя?
И от много любопитство - да не взема да го обидя?
Ще ми се намръщи или ще се усмихне?
Ще крещи ли или ще е притихнал?
Боже, нали ще слезеш и ще ми кажеш, че си тук при нас?!
.......
Отворил вселенските завеси
и надвесен, сияещ Тук през синевата
Видях как мирно питаш ме:" Тук ли си? Къде си?"
Нямам думи, нито мисли, а чувствам просто топлина -
Която усещам постепенно до гореща!
Виждам те пред мен и с мислим правим светлина!
Отвътре Благодарен съм за тая среща!
На този светъл ден (06.01)
и до днес от пантивека,
винаги чрез теб и мен
Бог се връща у човека!
© Йордан Петков Всички права запазени