Среща с паяка на съдбата
Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека,
дебнещ, хищен, свиреп,
мразещ бясно човека,
светлия мироглед.
Той е тук и ме гледа
със хипноза в очите.
Търси топлата вена
да си впие зъбите,
а отровата кисела
щом проникне в кръвта,
ще изтрие в мен смисъла
за живот и цветя.
Е, ще има букети
на поредния гроб,
да изгният, проклети,
срещнали знака Стоп.
А след тях ще са бурени,
той във тях ще пролази
и душите изгубени
ще брои, и ще мрази.
*****
Този паяк дали
моя стих ще погледне,
и със мокри очи
в миг един ще изчезне?
Гледам го и мълча.
Той отвърна със същото,
но пророни сълза
и стопи се... във нищото...
(18.10.2020.)
Георги Каменов
Ще пусна и снимка на вдъхновилия ме паяк, не че вярвам Хари да я одобри, но все пак ще пробвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
