Среща с паяка на съдбата
Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека,
дебнещ, хищен, свиреп,
мразещ бясно човека,
светлия мироглед.
Той е тук и ме гледа
със хипноза в очите.
Търси топлата вена
да си впие зъбите,
а отровата кисела
щом проникне в кръвта,
ще изтрие в мен смисъла
за живот и цветя.
Е, ще има букети
на поредния гроб,
да изгният, проклети,
срещнали знака Стоп.
А след тях ще са бурени,
той във тях ще пролази
и душите изгубени
ще брои, и ще мрази.
*****
Този паяк дали
моя стих ще погледне,
и със мокри очи
в миг един ще изчезне?
Гледам го и мълча.
Той отвърна със същото,
но пророни сълза
и стопи се... във нищото...
(18.10.2020.)
Георги Каменов
Ще пусна и снимка на вдъхновилия ме паяк, не че вярвам Хари да я одобри, но все пак ще пробвам.
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Интересен стих, допадна ми този страшничък паяк.
-
Юри,Пепи, благодаря ви от сърце.
-
Всеки е попадал в някаква паяжина, и все някой я е плел
Само да не е смъртоносна.
Поздравления! -
Хареса ми, Георги! Навява ми за разни - заразни субекти! 👍
-
Всъщност, нямам. Толкова обичам животните, че не ги деля на сладки и добричка, и другите.
Благодаря ти, Валентине, за усмихнатия коментар.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Към него има и снимка, която интересно защо, при 3 преглеждания, явно от модератор, и при налични нови пуснати фотографии, все още си стои в чакащите...
Какво е толкова сложното?
Или да я пуснат, или да я отхвърлят в крайна сметка.
Но явно това си е пак от "специалното" отношение към мен тук 😊😋😊