Среща с татко

Здравей, татко! Как си днес?

Нима за мен ти домъчня,

че толкоз рано във зори,

дойде отново във съня ми?

— Добре съм, моето момиче,

а ти добре ли си кажи?

Макар и тука да отричам,

сърцето ме за теб боли.

Виновен съм пред тебе доста.

В живота сякаш те изтрих -

с тази непосилна болка

душата ли ти изгорих?

Сега ми плащаш греховете,

това в наследство ти дарих-

порасна, като малко цвете

и детството ти аз сломих. 

Но... болката в мен остана 

като кървяща Стара рана. 

За прошка време не остана, 

но ти прости ми, дъще мила - 

за болката в сърцето скрила!

За нежния копнеж по мен

да бъда с тебе всеки ден. 

Да те прегръщам и да те обичам

и,, Дъще моя " аз да те наричам.

Какъв ли си живот живяла

Щом обичта ми ти не си познала.

Сега с облаците тичам

и скришом аз, през тях надничам. 

И щомот нещо те боли, 

от тях започва да вали. 

Така ще ме усещаш, мила...

и знам, че вече си простила.

Но... съмна вече, късно стана,

а искаше ми се да поостана.

Назад не мога да се върна...

нека... силно те прегърна.

— ЕХ, татко, колко се надявах

един ден да бъда забелязана 

и колко много сили давах

сред децата да не съм белязана. 

Исках ти да ме научиш

как се пускат хвърчила.

Заедно с тях да тичам,

да си мисля, че летя.

Но надеждата остана

скрита в моето сърце - 

там до болката голяма,

непосилна за дете.

              Магдалена Борисова

   (От стихосбирката,, Стъпка нагоре ")