slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
6 авг. 2018 г., 17:53

Среща с времето 

  Поэзия » Философская
421 4 7
 

 

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък
в необятната твоя безбрежност.
Следвах те плахо
стъпка по стъпка
до онзи разделен отрязък.
Пораснах до толкоз
че хукнах по пътя
във делници пусти без празник
Но все тъй далече
оставаше, сякаш
не тичах, а тъпчех на място.
А ти ме примамваше
със златни играчки
които напразно очаквах.
Но някъде там
в края на пътя
се сливаме и вече ни няма
Ти ще си свършило
и от там нататък
сме самото безвремие двама!

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??