Среща с времето
За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък
в необятната твоя безбрежност.
Следвах те плахо
стъпка по стъпка
до онзи разделен отрязък.
Пораснах до толкоз
че хукнах по пътя
във делници пусти без празник
Но все тъй далече
оставаше, сякаш
не тичах, а тъпчех на място.
А ти ме примамваше
със златни играчки
които напразно очаквах.
Но някъде там
в края на пътя
се сливаме и вече ни няма
Ти ще си свършило
и от там нататък
сме самото безвремие двама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
Благодаря от все сърце/ Има голямо значение за мен оценките ви!