slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123 (Слава Костадинова)
16 189
Aug 6, 2018, 5:53 PM

Среща с времето

593 4 7
 

 

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък
в необятната твоя безбрежност.
Следвах те плахо
стъпка по стъпка
до онзи разделен отрязък.
Пораснах до толкоз
че хукнах по пътя
във делници пусти без празник
Но все тъй далече
оставаше, сякаш
не тичах, а тъпчех на място.
А ти ме примамваше
със златни играчки
които напразно очаквах.
Но някъде там
в края на пътя
се сливаме и вече ни няма
Ти ще си свършило
и от там нататък
сме самото безвремие двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0