Среща със Старостта
Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля.
Приготвих се като за бал.
Обсипах масата с цветя.
Накичих себе си с опал.
Пръчки кедрови запалих.
С музика обагрих тишината.
Поканих Слънцето да влезе.
Страха изгоних през вратата.
Неусетно Тя до мен застана.
Мълчаливо хвана ме с ръце.
Настани немощното си тяло.
Смръщи старческото си лице.
Весело предложих и да пием.
Прегърнах крехките и рамене.
Учудено погледна ме. И знаеш ли?
Започна да се смее от сърце.
Не криех бръчките дълбоки,
гордо носех ги като венец.
А косите вече побелели
бях украсила със синчец.
В очите мило я погледнах.
Едва ли виждаше ме тя.
Щастлива исках да покажа
снимки на любими същества.
До свечеряване си бъбрехме,
нали все още сме жени.
Теми всякакви обсъдихме,
по-близки станахме дори.
Стаята ми изведнъж засвети,
огряна в цветни светлини.
Дружни, весели, задъхани,
у дома се върнаха децата ми.
Спокойна тръгна си старицата.
Ръката ù целунах на прощаване.
При мен е винаги добре дошла.
Приятелка за кратко пребиваване.
Радостина Дианжело
14/10/2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Дианжело Все права защищены
