14 oct 2014, 16:21

Среща със Старостта 

  Poesía » Filosófica
1040 0 8

       

 

            Днес поканих Старостта,

            на чаша ароматно кафе.

            Отлагах срещата ни досега.

            Имах по-важни планове.

 

            Облякох новата си рокля.

            Приготвих се като за бал.

            Обсипах масата с цветя.

            Накичих себе си с опал.

 

            Пръчки кедрови запалих.

            С музика обагрих тишината.

            Поканих Слънцето да влезе.

            Страха изгоних през вратата.

 

            Неусетно Тя до мен застана.

            Мълчаливо хвана ме с ръце.

            Настани немощното си тяло.

            Смръщи старческото си лице.

 

           Весело предложих и да пием.

           Прегърнах крехките и рамене.

           Учудено погледна ме. И знаеш ли?

           Започна да се смее от сърце.

 

           Не криех бръчките дълбоки,

           гордо носех ги като венец.

           А косите вече побелели

           бях украсила със синчец.

 

           В очите мило я погледнах.

           Едва ли виждаше ме тя.

           Щастлива исках да покажа

           снимки на любими същества.

 

           До свечеряване си бъбрехме,

           нали все още сме жени.

           Теми всякакви обсъдихме,

            по-близки станахме дори.

 

           Стаята ми изведнъж засвети,

           огряна в цветни светлини.

           Дружни, весели, задъхани,

           у дома се върнаха децата ми.

 

           Спокойна тръгна си старицата.

           Ръката ù целунах на прощаване.

           При мен е винаги добре дошла.

           Приятелка за кратко пребиваване.

 

 

 

             Радостина Дианжело

              14/10/2014

           

© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла,Елена!!Още един здравомислещ,неостаряващ дух!Благодаря за вниманието!Поздрави от сърце!
  • Много мило ми прозвуча.Нека не се страхуваме от старостта, щастливи сме да доживеем този миг.Късмет и много обич желая !
  • Наздраве,Елена! За неостаряващите ни сърца и души! За младежкото ни излъчване и оптимизъм! Благодаря ти,че си винаги наоколо с подкрепата и вниманието си! Щастлива бъди!
  • Девойко, мари хубава, какъв стих само!

    Старостта... хм...
    Ми тя е единственият начин да продължаваме да бъдем млади дълго още... много дълго.
    Наздраве за старостта!!!
    Много ми хареса
  • Здравей,Мисана! Ценни и вдъхновяващи за мен са думите ти Благодаря за отделеното време,високата оценка и интереса към стихотворението ми! Бъди здрав,с ведро настроение и млад дух,винаги! Красив и успешен ден! Р.Дианжело
  • Мисля, че Джакомо Леопарди бе този, който каза, че трябва да се страхуваме не от смъртта, а от старостта. Трудно е да се открие нещо привлекателно в старостта, но ето, че авторката на това стихотворение, по един удивителен начин, го е сторила и то безупречно.

    Поздравявам те за този стих, Дианжело!
  • Тони,благодаря ти, приятелко моя!И този път си уловила посланието на моята творбаТи си моя подкрепа и вдъхновение,за което съм ти безкрайно признателна!Бъди винаги здрава и с млад дух! Прегръщам те!
  • Мила Тина, здравей!Твоите стихове ги приемам като писма изпратени до мен.Чудесни стихове пишеш.Срещата със старостта при теб е нещо ново, а при мен - това е моята същност вече.Аз по тези въпроси не се замислям. Важно е да запазя духа си млад.Действително --пишеш много хубаво! Възхищавам ти се.Желая ти много нови и интересни творби! Бъди ми жива и здрава!



    1
Propuestas
: ??:??