Среща със съдбата
Среща със съдбата
Пресрещна ме жена, като че ли позната.
На мен прилича, но с поглед изморен.
Някак по свойски тя кимна ми с главата.
Но аз не знаех коя ли е сега пред мен.
- Хубав ден ще имаш - намигна ми лукаво.
- Ти как разбра? - попитах с гласа си променен.
- Нали съм ти съдбата, а днес съм и начало.
Сега видя ме, но край теб съм всяка нощ и ден.
- Не вярвах, че те има - казах го направо.
- Ти избягваш ме, но ето, пред теб застанах аз.
- Защо не ме оставиш? Натрапваш своето право.
- А ти поне веднъж пък не послуша моя глас.
- Обичам свободата. Ти си коловоза.
- Не ме познаваш. Аз съм по-щурата от нас.
- Смел боец те зная. Не си ти от обоза.
Къде си на заплата, ще те попитам аз.
- Съкратиха щата и вече съм в разхода,
но фирмената тайна укрита е от вас.
Тя кривна по-наляво и се скри във входа.
Към магазина тръгнах. Отивах аз за праз.
… Вървя с торбите тежки. Из улиците градски
скритом ме преследва онази пак жена…
Лепка ли нахална, светица ли сакрална,
аз няма да избягам от моята Съдба.
Wali /Виолета Томова/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
