24 нояб. 2014 г., 17:48

Среща в центъра на Космоса

602 0 6

Ех, споделям твоята надежда. -
Да ми се усмихнеш любоносно...
Докато надеждата е свежа -
да се срещнем в центъра... на Космоса...

И да се разходим двама в себе си -
в тайните вселени на душите си...
Да изпием по кафе "Вълшебие"...
Да се вдъхнем. И да се осмислим...

Марин Тачков
20 ноември 2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро!
  • Много хубаво! Браво!
  • Много оригинално, интересно и увлекателно.Още в началото те грабват
    метафорите, а изразът - "Да се срещнем в центъра...на Космоса..."започва да ти говори...Една на вид невъзможна среща, но чувството, което го изпълва насища пространството и те кара да
    повярваш. А стилът и езикът играят важна роля - любоносно, кафе "Вълшебие" и изразът:"Да се вдъхнем. И да се осмислим".
    Браво! Това е истинска поезия! Благодаря за удоволствието при
    четенето!Поздрав от сърце и още много такива творби! Лека нощ!
    Слагам ти най-високата възможна оценка!
  • Би била прекрасна...съвършена почти до невъзможност тази среща в центъра на Космоса!
    Много наситен и насищащ стих!
  • Ако имаш нещо за криене - крий го,
    след разходката ще те оставя празен,
    за пиене ако имаш - доизпий го
    и хвърляй чашата... После ли?
    После си плюй в пазвата...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...