24 nov 2014, 17:48

Среща в центъра на Космоса

603 0 6

Ех, споделям твоята надежда. -
Да ми се усмихнеш любоносно...
Докато надеждата е свежа -
да се срещнем в центъра... на Космоса...

И да се разходим двама в себе си -
в тайните вселени на душите си...
Да изпием по кафе "Вълшебие"...
Да се вдъхнем. И да се осмислим...

Марин Тачков
20 ноември 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добро!
  • Много хубаво! Браво!
  • Много оригинално, интересно и увлекателно.Още в началото те грабват
    метафорите, а изразът - "Да се срещнем в центъра...на Космоса..."започва да ти говори...Една на вид невъзможна среща, но чувството, което го изпълва насища пространството и те кара да
    повярваш. А стилът и езикът играят важна роля - любоносно, кафе "Вълшебие" и изразът:"Да се вдъхнем. И да се осмислим".
    Браво! Това е истинска поезия! Благодаря за удоволствието при
    четенето!Поздрав от сърце и още много такива творби! Лека нощ!
    Слагам ти най-високата възможна оценка!
  • Би била прекрасна...съвършена почти до невъзможност тази среща в центъра на Космоса!
    Много наситен и насищащ стих!
  • Ако имаш нещо за криене - крий го,
    след разходката ще те оставя празен,
    за пиене ако имаш - доизпий го
    и хвърляй чашата... После ли?
    После си плюй в пазвата...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...