Среща в „циганското” лято...
Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!...
Смутена тя, свенливо ме погледна,
с ръце прикри изящните бедра
и стори ме се, че пропадам в бездна
от чувства, и не мога да се спра...
Пристъпваше божествено-прекрасна,
под стъпките ѝ никнеха цветя,
че Оня вятър даже се захласна,
когато спря до мен с усмивка тя...
... Аз помня неочкваната лудост
на страстните желания до днес
и просто най-невижданото чудо,
с което ме докосна тя с финес.
Внезапно всички птици се разпяха
и разцъфтяха всичките цветя...
В небето два сокола заиграха...
... И стана приемлива Есента!...
Зад облак скрито Слънцето изкочи,
усмихна се с лъчи и заигра
по облите ѝ бели и източени,
от вятъра заголени бедра...
И някак си по-близо, хоризонта
до нас докара и Безкрайността,
от там насетне само съм запомнил:
разтърсващата сила на страстта...
... И днес все още в паметта ми свежа
е цялата възбуждаща игра:
как виеха се като риби в мрежа
прекрасните ѝ гъвкави бедра...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
