7 мая 2019 г., 23:26

Среща в цъфналата ръж...

330 0 1

 

 

Среща в цъфналата ръж...

 

                               Ако някой срещне някой

                               в цъфналата ръж

                               и целуне този някой

                               някога веднъж,

 

                               то нима ще знае всякой

                               де, кога веднъж

                               някога целувал някой

                              в цъфналата ръж?

                                                 

                                                Робърт Бърнс*

 

Беше лято... Бе веднъж...

Бягах от проблеми

и тъй в цъфналата ръж –

прóсто срещнах: Джени...

 

Дъжд ли бе валял нощес

над земята жадна,

или пък роса, с финес

в утрото бе паднала...

 

От гората вятър свеж

вихрено се спусна:

и с тревога, и с копнеж

с дъх на женски устни...

 

И във цъфналата ръж

тя се спря до мене,

аз усетих, че съм мъж –

тя прошепна: Джени...

 

Прóсто Джени!... Може би

вятър я довея,

бе съдба, или съдби,

но се влюбих в нея...

 

И там, в цъфналата ръж,

плахо я докоснах:

бе спонтанно,бе веднъж,

но чаровно прóсто!...

 

... И легенди на мигá

оживяха някак,

фантастични, но такá,

че реални сякаш...

 

И магични гласове

в облачни сирени...

А до мене с ветровете

спряла беше Джени...

 

Класовете от поклон

(някак уморени)

вдигаха главички, щом –

галеше ги Джени

 

и красиво разцъфтя

всичко покрай нея,

и се  оживи ръжта

вятър ли повея...

 

Тези ръжени вълни

в свежата омая,

се люлееха сами

чак отвъд Безкрая...

 

Кáто чѐ ли бе море:

бурно, разлюляно...

Но и вятърът да спре

исках да остане...

 

Във разцъфналата ръж

макове червени

аз набрах (нали съм мъж!)

и дарих на Джени...,

 

... В улея на Вечността

Времето изтече...

После пак цъфтя ръжта...

...но без Джени вече!...

*    *    *    *    *    *    *

...А от облачният хълм

с чувства разпилени –

бе  Духът на Робърт Бърнс

влюбен още в Джени...

 

31.01.2019                                            

*Превод Владимир Свинтила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...