Среща в мрака

28 сент. 2007 г., 20:04

Поэзия

598 0 3

Среща в мрака

В тъмна пусна нощ, ти застанал си пред мен.

Алено червена кръв се стича го ледени устни.

В очите ти открих цялата вселена, но

като че ли тя просто е замръзнала там.

Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,

но сърцето ми от вълнение туптеше.

Но ти грешиш, не ти си причината за този страх.

Сама сред мрака, тъгата и самотата, от това се боя.

Не и при теб е същото, нали?

Думите са излишни, когато очите ни се срещнат.

Живял хиляди години, ти днес пак си сам.

Знаят - желаеш мойта топла кръв,

но не само по това копнееш, нали?

Ти искаш да се пребориш със страха си,

да победиш това, което е около теб.

В очите си може да имаш цялата вселена,

пък била тя и в кристал леден обвита,

една мила усмивка, една нежна милувка.

Само това е нужно магията да развали.

Приближи се към мен - няма да те спра.

Ти мойта шия с хладни устни докосни,

сподели мъката си, развали проклятието,

наричано от хората самота.

шанара (Диляна Неделчева)

2007-09-29T13:32:06+03:00

Редактирах го тук така, пък ако още не му разбираш смисъла не мога да ти помогна.
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

2007-09-29T02:48:13+03:00

Тъгата и самотата днес са моя страх.

Не и при теб е същото нали?

Живял хиляди години, ти днес пак си сам.

...Нали при него не е същото? А всъщост е сам. Не мога да те разбера.
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

2007-09-29T02:42:16+03:00

"Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,

Но сърцето ми от вълнение туптеше.

Но ти грешиш, не се боя аз от теб и мрака"

...Признавам си, че изпитвам страх, но ти грешиш, че се боя... ?!?! Я се замисли малко какво си написала