шанара (Диляна Неделчева)
222 126
28.09.2007 г., 20:04 ч.

Среща в мрака 

  Поезия
636 0 3

Среща в мрака


В тъмна пусна нощ, ти застанал си пред мен.

Алено червена кръв се стича го ледени устни.

В очите ти открих цялата вселена, но

като че ли тя просто е замръзнала там.

Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,

но сърцето ми от вълнение туптеше.

Но ти грешиш, не ти си причината за този страх.

Сама сред мрака, тъгата и самотата, от това се боя.

Не и при теб е същото, нали?

Думите са излишни, когато очите ни се срещнат.

Живял хиляди години, ти днес пак си сам.

Знаят - желаеш мойта топла кръв,

но не само по това копнееш, нали?

Ти искаш да се пребориш със страха си,

да победиш това, което е около теб.

В очите си може да имаш цялата вселена,

пък била тя и в кристал леден обвита,

една мила усмивка, една нежна милувка.

Само това е нужно магията да развали.

Приближи се към мен - няма да те спра.

Ти мойта шия с хладни устни докосни,

сподели мъката си, развали проклятието,

наричано от хората самота.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Редактирах го тук така, пък ако още не му разбираш смисъла не мога да ти помогна.
  • Тъгата и самотата днес са моя страх.

    Не и при теб е същото нали?

    Живял хиляди години, ти днес пак си сам.

    ...Нали при него не е същото? А всъщост е сам. Не мога да те разбера.
  • "Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,

    Но сърцето ми от вълнение туптеше.

    Но ти грешиш, не се боя аз от теб и мрака"

    ...Признавам си, че изпитвам страх, но ти грешиш, че се боя... ?!?! Я се замисли малко какво си написала
Предложения
: ??:??