Среща в мрака
Среща в мрака
В тъмна пусна нощ, ти застанал си пред мен.
Алено червена кръв се стича го ледени устни.
В очите ти открих цялата вселена, но
като че ли тя просто е замръзнала там.
Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,
но сърцето ми от вълнение туптеше.
Но ти грешиш, не ти си причината за този страх.
Сама сред мрака, тъгата и самотата, от това се боя.
Не и при теб е същото, нали?Думите са излишни, когато очите ни се срещнат.
Живял хиляди години, ти днес пак си сам.
Знаят - желаеш мойта топла кръв,
но не само по това копнееш, нали?
Ти искаш да се пребориш със страха си,
да победиш това, което е около теб.
В очите си може да имаш цялата вселена,
пък била тя и в кристал леден обвита,
една мила усмивка, една нежна милувка.
Само това е нужно магията да развали.
Приближи се към мен - няма да те спра.
Ти мойта шия с хладни устни докосни,
сподели мъката си, развали проклятието,
наричано от хората самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
