27 авг. 2007 г., 15:16

Срещата на "Откровения" - Варна

984 0 28

Бях на среща със звезди,
до най-високо  стигнах с тях ,
Те ме изкачиха до висини,
по-нагоре и от небето бях.


Наслаждавах им се, те ме заслепиха,
с тяхната чиста, магична светлина.
В сърцето ми като звезди блестяха,
но живи хора бяха звездите до една.


Като сън пред мене бяха, като дрямка.
Сякаш в приказка живях, не в реалността.
Не, не бях аз там, а лунната ми сянка,
Прекланям се пред всяка една звезда сега!


П.С.С помоща на Етчи-сестричката!Тя го редактира,за да изглежда по този невероятен начин сега!

Благодаря ти,сестричке!Обичам те!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....