Aug 27, 2007, 3:16 PM

Срещата на "Откровения" - Варна

  Poetry
982 0 28

Бях на среща със звезди,
до най-високо  стигнах с тях ,
Те ме изкачиха до висини,
по-нагоре и от небето бях.


Наслаждавах им се, те ме заслепиха,
с тяхната чиста, магична светлина.
В сърцето ми като звезди блестяха,
но живи хора бяха звездите до една.


Като сън пред мене бяха, като дрямка.
Сякаш в приказка живях, не в реалността.
Не, не бях аз там, а лунната ми сянка,
Прекланям се пред всяка една звезда сега!


П.С.С помоща на Етчи-сестричката!Тя го редактира,за да изглежда по този невероятен начин сега!

Благодаря ти,сестричке!Обичам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...