Ах,това синьо необятно чудо. 

Дар божий .

Водорасли навред се ширят 

и разказват приказки за русалки и самодиви.

Дивото зове.

Лято е .

Сега е време да отпуснем душите и да мечтаем за солената вода и морските вълни.

Пясъкът беше наситен с детски викове и играчки.

Морски кончета плуваха и танцуваха своя танц. 

Чайките негодуваха как може морето да не ги погълне за да ги нахрани.

Може би щяха да станат в цвят на небе.

Любов ,мечти,партита ,дискотеки ,клубове, музика. 

Вечен живот .

И морето обичаше всичко това.

Радваше се на необуздаността на приливите

и отливите.

Срещата с морето беше тъй носталгична и вълнуваща.

Отдалече идваше нов ден, изпълнен с морска надежда и лунно небе.

Свобода .

От къде ли дойде?

От моите крила .

И то се взря в моята душа.

Морето съществува за онези,които умеят да обичат и отвъд него.