28.08.2020 г., 10:50

Срещата с морето.

854 1 0

Ах,това синьо необятно чудо. 

Дар божий .

Водорасли навред се ширят 

и разказват приказки за русалки и самодиви.

Дивото зове.

Лято е .

Сега е време да отпуснем душите и да мечтаем за солената вода и морските вълни.

 

Пясъкът беше наситен с детски викове и играчки.

Морски кончета плуваха и танцуваха своя танц. 

Чайките негодуваха как може морето да не ги погълне за да ги нахрани.

Може би щяха да станат в цвят на небе.

 

Любов ,мечти,партита ,дискотеки ,клубове, музика. 

Вечен живот .

И морето обичаше всичко това.

Радваше се на необуздаността на приливите

и отливите.

Срещата с морето беше тъй носталгична и вълнуваща.

Отдалече идваше нов ден, изпълнен с морска надежда и лунно небе.

Свобода .

От къде ли дойде?

От моите крила .

И то се взря в моята душа.

Морето съществува за онези,които умеят да обичат и отвъд него.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...