Срещу дрогата с любов

8 сент. 2011 г., 22:06

Поэзия » Другая

505 0 2

Една усмивка - все едно в мъгла-

усмивката на брат, приятел, син или любим,

безпричинна, вяла - за беда,

останала в мига на задоволство, тъй неустоим...

Прокрадваща си път измежду бледите ръце -

прозрачни, синкави почти -

празна, чужда, но достигаща до всякое сърце -

изхабена, овехтяла във безмълвие крещи.

Иска, моли, лута се в безвремие,

хвърля се в прахта от хорските одумки.

Неразбрана свива се в духовното подземие -

повалена и безсилна от злословията гръмки.

И тъй усмивката, искрицата в очите - те умират,

забравили за свойто въгленче недогорял живот,

но, както в приказка, понякога намират

таен изход в доброволния хомот.

И той, и тя, и аз сме там

и подарили бихме ти половин душа,

половин сърце, желания, мечти, ненужни вече нам

и вплели бихме ги във твоята съдба.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-09-08T23:12:07+03:00

Не, не -там няма оправяне! Там дори тия които са около тях, рано или късно изкарват виновни тия, които се опитват да помогнат... Бих ги разстрелвал, ако можех - и едните и другите, щото са били кьорави и са го допуснали!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-09-08T22:06:46+03:00

добре дошла!