Една усмивка - все едно в мъгла-
усмивката на брат, приятел, син или любим,
безпричинна, вяла - за беда,
останала в мига на задоволство, тъй неустоим...
Прокрадваща си път измежду бледите ръце -
прозрачни, синкави почти -
празна, чужда, но достигаща до всякое сърце -
изхабена, овехтяла във безмълвие крещи.
Иска, моли, лута се в безвремие,
хвърля се в прахта от хорските одумки.
Неразбрана свива се в духовното подземие -
повалена и безсилна от злословията гръмки. ...