Срещу дрогата с любов
Една усмивка - все едно в мъгла-
усмивката на брат, приятел, син или любим,
безпричинна, вяла - за беда,
останала в мига на задоволство, тъй неустоим...
Прокрадваща си път измежду бледите ръце -
прозрачни, синкави почти -
празна, чужда, но достигаща до всякое сърце -
изхабена, овехтяла във безмълвие крещи.
Иска, моли, лута се в безвремие,
хвърля се в прахта от хорските одумки.
Неразбрана свива се в духовното подземие -
повалена и безсилна от злословията гръмки.
И тъй усмивката, искрицата в очите - те умират,
забравили за свойто въгленче недогорял живот,
но, както в приказка, понякога намират
таен изход в доброволния хомот.
И той, и тя, и аз сме там
и подарили бихме ти половин душа,
половин сърце, желания, мечти, ненужни вече нам
и вплели бихме ги във твоята съдба.
© Ивелина Борисова All rights reserved.
