СРЕЩУ ВРЕМЕТО
НИЕ КРАЧИМ НАПРЕД В СВОЯ МАРШ СРЕЩУ ВРЕМЕТО
СЪС СТИСНАТИ ЗЪБИ, СКОВАНИ ОТ СТРАХ,
СЪС КЪРВАВИ ПРЪСТИ СМЕ СГРАБЧИЛИ СТРЕМЕТО
НА СВОЯ ВОДАЧ - ТЪП, БЕЗЧУВСТВЕН ГЛУПАК,
КОЙТО НИ ВОДИ УВЕРЕНО В НИЩОТО.
ТОЙ МОЖЕ БИ ВИЖДА НАПРЕД ВРАГОВЕТЕ,
А НИЕ СМЕ ДОЛУ, В КАЛТА НЕПРЕЧИСТЕНИ,
КЛЕТИ ДЕЦА, ПО РОЖДЕНИЕ СЛЕПИ,
СЪНУВАЛИ СЪНИЩА, ОТ НАС НЕПОИСКАНИ.
САМИ СМЕ ОПОРА И ЩИТ СРЕЩУ ИСТИНИ,
ИЗРИЧАНИ СМЕЛО И СТРАШНО НА ГЛАС.
КАЖИ, ГОСПОДАРЮ, КОЛКО БЛИЗКО Е НИЩОТО?
ДАЛИ ЩЕ ГО ВИДЯТ СЛЕПЦИТЕ СЛЕД НАС?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
