Сродни души…

Небето изпълва се с облаци,

облаци черни, облаци червени.

И предизвестяват появата

не на повей, а на ураган.

Някой ще посмее ли да изтрие

като с гума, тяхната история?

История, която разказва отново

и отново за съюза на две сърца.

Срещнали се някъде във времето,

без да разберат защо се копнеят.

Съдба ли е?! Избор ли е?! Няма

значение. Не се нуждаят от причини.

Чувстват че, обичали са се преди.

Не си спомнят миналото.

Не си спомнят своята история.

Отново влюбват се безумно те.

Любовта отново и отново ражда

се между тях и ги отвлича.

В огъня живеят и изгарят те.

От пепелта раждат се отново.

Само сега важно е за тях.

Един за другиго е всичко.

Време е да се обичат, да се обичат

повече отколкото са се обичали преди.

Сродни души били са те.

Сродни души са и сега.

Времето тръгва да ги раздели,

но животът събира ги отново.

Любовници били са те.

Любовници ще бъдат отново.

Миналото. Бъдещето. Думи са.

Сега едно са те. Обичат се.

Не могат да се разделят.

Не могат да ги разделят.

Невидими конци свързват ги.

Конци, които не могат да се скъсат.

И сто пъти да се родят в нов живот,

любовта им всичко ще е за тях.

Няма време, няма облаци,

които могат да изтрият небето им.

Няма разстояния. Няма вселени.

Които да могат да ги разделят.

Там живее любовта им,

и живее да се роди отново…