Сряда
Срядата за мен е жълта.
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса,
два-три часа да ме друса.
По улици неравни,
светофари неизправни,
в дупките зловещи
ще остане нещо.
Айде вече тук съм,
в офиса намусен.
На гишето се събрали
куп клиенти, кат чакали.
Чакат ме да идвам вече,
че дообеда изтече.
Имам куп неща да свърша,
тьй че леко се разкършвам,
хващам папките и ето,
слагам стола на дупето.
Лист прелиствам, пиша, смятам,
на компютъра отмятам.
Нещо сървърът забива.
Ставам, на обяд отивам.
Без храна и без вода
няма как да продължа.
А след краткия свободен час
нов човек съм вече аз.
Вече се търпи и зная,
работата ще изтрая.
Пак описвам и прелиствам,
Всичко до едно изчиствам.
Тъкмо се замислям как
се измъквам малко пак
за кафе, вода и сок.
Бам! И падам от високо.
Нов клиент за мене чака,
бърза, ще изпусне влака.
Искал днес да свърши всичко,
утре вече да не тича.
И така до вечерта
ми върви на работа.
Пак едва едва успявам,
бюрото в безред оставям.
Взимам чантата и чао.
Утре почвам отначало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Бузова Все права защищены
