Срядата за мен е жълта.

Много време пак ми гълта

рано да се става,

тоалет да се оправя,

пак да гоня автобуса,

два-три часа да ме друса.

По улици неравни,

светофари неизправни,

в дупките зловещи

ще остане нещо.

Айде вече тук съм,

в офиса намусен.

На гишето се събрали

куп клиенти, кат чакали.

Чакат ме да идвам вече,

че дообеда изтече.

Имам куп неща да свърша,

тьй че леко се разкършвам,

хващам папките и ето,

слагам стола на дупето.

Лист прелиствам, пиша, смятам,

на компютъра отмятам.

Нещо сървърът забива.

Ставам, на обяд отивам.

Без храна и без вода

няма как да продължа.

А след краткия свободен час

нов човек съм вече аз.

Вече се търпи и зная,

работата ще изтрая.

Пак описвам и прелиствам,

Всичко до едно изчиствам.

Тъкмо се замислям как

се измъквам малко пак

за кафе, вода и сок.

Бам! И падам от високо.

Нов клиент за мене чака,

бърза, ще изпусне влака.

Искал днес да свърши всичко,

утре вече да не тича.

И така до вечерта

ми върви на работа.

Пак едва едва успявам,

бюрото в безред оставям.

Взимам чантата и чао.

Утре почвам отначало.