5 нояб. 2017 г., 16:19

Стачка по нашенски

422 0 2

Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.

 

Анархия е, ала във синхрон.
Идеите с тела се отстояват.
Народът е във хелиев балон,
за кислород, отдавна се надява.

 

Крещи народът, вместо да върви,
но крясъкът, от хелия бе шепот.
Реят се несбъднати мечти,
сякаш плуват в безтегловен преход.

 

Трибуна на площада с микрофон -
трябва още хелии за народа.
Една картина с европейски фон,
макар кичозна, вече е на мода.

 

Народът е с идеи - милион.
Всеки мисли, че ще кара влака.
Иглата за огромния балон,
загубена в сено, за лидер чака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...