Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон.
Идеите с тела се отстояват.
Народът е във хелиев балон,
за кислород, отдавна се надява.
Крещи народът, вместо да върви,
но крясъкът, от хелия бе шепот.
Реят се несбъднати мечти,
сякаш плуват в безтегловен преход. ...