5.11.2017 г., 16:19

Стачка по нашенски

426 0 2

Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.

 

Анархия е, ала във синхрон.
Идеите с тела се отстояват.
Народът е във хелиев балон,
за кислород, отдавна се надява.

 

Крещи народът, вместо да върви,
но крясъкът, от хелия бе шепот.
Реят се несбъднати мечти,
сякаш плуват в безтегловен преход.

 

Трибуна на площада с микрофон -
трябва още хелии за народа.
Една картина с европейски фон,
макар кичозна, вече е на мода.

 

Народът е с идеи - милион.
Всеки мисли, че ще кара влака.
Иглата за огромния балон,
загубена в сено, за лидер чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...