5 nov 2017, 16:19

Стачка по нашенски

  Poesía
427 0 2

Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.

 

Анархия е, ала във синхрон.
Идеите с тела се отстояват.
Народът е във хелиев балон,
за кислород, отдавна се надява.

 

Крещи народът, вместо да върви,
но крясъкът, от хелия бе шепот.
Реят се несбъднати мечти,
сякаш плуват в безтегловен преход.

 

Трибуна на площада с микрофон -
трябва още хелии за народа.
Една картина с европейски фон,
макар кичозна, вече е на мода.

 

Народът е с идеи - милион.
Всеки мисли, че ще кара влака.
Иглата за огромния балон,
загубена в сено, за лидер чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...