Стаден геном
Увълчихме се – ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз
от воя в ритуалните ни песни,
избираме не трудното, а лесно,
по силата на числово неравенство,
честта си да печелим. Но безчестно.
И с толкова греховност ни е праведно.
На глутницата с леката походка
нападаме в свирепия си час,
и дъвчем единака непригоден,
създал сред сивотата ни контраст.
Затваряме свободния Пегас
на егото в конюшните си тесни,
клишираме крилете му небесни,
и плащаме на алчната си нравственост
с аплауз, лицемерно преподнесен.
И с толкова греховност ни е праведно.
С присъщата на множеството подлост
изтъкваме прикритото си „Аз”,
и кътаме в утробата безплодна
зародиша на жалката ни власт.
И сякаш, че сме в тяло на Атлас,
убивахме различните до днес, а
с бездушието дребно и с финеса
на злобни филантропи, подаряваме
живота на бездарния обесник.
И с толкова греховност ни е праведно.
А свещите ни гаснещи, щом блеснат
в безбожие под Божиите фрески,
си просим индулгенции, с безстрашие
пред страшната отвъдна неизвестност.
И с толкова греховност ни е праведно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
