Стаени въздишки

Непоносимо да виждам, безсилна

пред себе си ръцете ти силни

Като сладка примамка 

за рибите речни

са те изящно скроени

Копнеж силен ме мен отвътре изгаря 

трепетно да те докосна; Аз търся 

отчаяно твоите топли очи

и блага усмивка - хлапе

с чиста душа на хижар

Да ме стоплят очите ти - не,

да потушат моя пожар

Който изгаря и воля и разум

Губя се в страст многолика

Потъвам в очите ти тайнствени

И с моя вътрешен смут прилика

търся, и трепети в тях

плахо пробляскват, танцуват

Но несигурност в моето гърло заседнала

ми пречи своя стаен копнеж да назова

И с мъка отвърнах очите си жадни 

от твоите меки шоколадови устни

стаени възхдишки на един болезнен копнеж

Че ръцете ти аз искам

Че на ръцете аз завиждам

Че тебе докосват те цялата вечер

Аз знам, дори миг откровен и сърдечен

само от нас двамина съблечен, 

Миг на чувствен дъх и накъсани думи

е само в мислите възможен и вечен, 

но инак на невъзможност обречен