Sep 10, 2019, 12:52 PM

Стаени въздишки

  Poetry » Love
1.7K 0 0

Непоносимо да виждам, безсилна

пред себе си ръцете ти силни

Като сладка примамка 

за рибите речни

са те изящно скроени

Копнеж силен ме мен отвътре изгаря 

трепетно да те докосна; Аз търся 

отчаяно твоите топли очи

и блага усмивка - хлапе

с чиста душа на хижар

Да ме стоплят очите ти - не,

да потушат моя пожар

Който изгаря и воля и разум

Губя се в страст многолика

Потъвам в очите ти тайнствени

И с моя вътрешен смут прилика

търся, и трепети в тях

плахо пробляскват, танцуват

Но несигурност в моето гърло заседнала

ми пречи своя стаен копнеж да назова

И с мъка отвърнах очите си жадни 

от твоите меки шоколадови устни

стаени възхдишки на един болезнен копнеж

Че ръцете ти аз искам

Че на ръцете аз завиждам

Че тебе докосват те цялата вечер

Аз знам, дори миг откровен и сърдечен

само от нас двамина съблечен, 

Миг на чувствен дъх и накъсани думи

е само в мислите възможен и вечен, 

но инак на невъзможност обречен

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дара Ян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...