В гората бях! Поех дълбоко въздух с дробовете...
Настръхнах. Усещах мирисът на бор...
И няма как да се опише с думи такава необятност...
Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.
Човекът слаб е и раним, когато му е сладко!
Стратегия изпитана е, че блага дума отваря железните врати.
Не думите са важни, ситуация достатъчна е да познаеш истински човекът... Времето е кратко!
Направиш ли добро, не чакай някой да се отплати!
Изгубваме години в търсене на себе си...
Поглеждаме се в огледалото не за да видим истински кои сме, а за да изглеждаме добре, когато щастие ни сполети.
Но щасТИето истинско е щом е споделено...
И сякаш то помага да са възродени нашите мечти. ...