Стагнация

В гората бях! Поех дълбоко въздух с дробовете...

Настръхнах. Усещах мирисът на бор...

И няма как да се опише с думи такава необятност...

Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.

Човекът слаб е и раним, когато му е сладко!

Стратегия изпитана е, че блага дума отваря железните врати.

Не думите са важни, ситуация достатъчна е да познаеш истински човекът... Времето е кратко!

Направиш ли добро, не чакай някой да се отплати!

Изгубваме години в търсене на себе си...

Поглеждаме се в огледалото не за да видим истински кои сме, а за да изглеждаме добре, когато щастие ни сполети.

Но щасТИето истинско е щом е споделено...

И сякаш то помага да са възродени нашите мечти.

Опитваме се да намерим себе си в(ъв) думите, които другите в присъствието ни премълчават.

Очите си да затворим и да погледнем трезво, трудно е! Боли!

Не е лъжа, че бой и хорско порицание те възпитават...

И да не заплачем, бихме ли могли?

Сълзи ще има, докато светът светува!

От радост, болка... Бодеж в гърдите, мислейки за сто неща.

И нека всеки сам за себе си замисли се с(ъс): “Аз, какво направих?”, не с “А, той какво ми обеща?!”

Всеки от нас нуждае се от място, тишина и време...

Да събере в главата мислите си, да прехвърли/преосмисли това и онова.

Посей в градината си на успеха свойто семе, 

Мисли и говори, само, когато нужни са слова.