28.03.2021 г., 23:49

Стагнация

1K 0 1

В гората бях! Поех дълбоко въздух с дробовете...

Настръхнах. Усещах мирисът на бор...

И няма как да се опише с думи такава необятност...

Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.

 

Човекът слаб е и раним, когато му е сладко!

Стратегия изпитана е, че блага дума отваря железните врати.

Не думите са важни, ситуация достатъчна е да познаеш истински човекът... Времето е кратко!

Направиш ли добро, не чакай някой да се отплати!

 

Изгубваме години в търсене на себе си...

Поглеждаме се в огледалото не за да видим истински кои сме, а за да изглеждаме добре, когато щастие ни сполети.

Но щасТИето истинско е щом е споделено...

И сякаш то помага да са възродени нашите мечти.

 

Опитваме се да намерим себе си в(ъв) думите, които другите в присъствието ни премълчават.

Очите си да затворим и да погледнем трезво, трудно е! Боли!

Не е лъжа, че бой и хорско порицание те възпитават...

И да не заплачем, бихме ли могли?

 

Сълзи ще има, докато светът светува!

От радост, болка... Бодеж в гърдите, мислейки за сто неща.

И нека всеки сам за себе си замисли се с(ъс): “Аз, какво направих?”, не с “А, той какво ми обеща?!”

 

Всеки от нас нуждае се от място, тишина и време...

Да събере в главата мислите си, да прехвърли/преосмисли това и онова.

Посей в градината си на успеха свойто семе, 

Мисли и говори, само, когато нужни са слова.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....