Стани, Апостоле, и виж  

наследниците ти как обезумяха,  

Стани, Апостоле, и виж,  

родината ни как я съсипаха.  

Стани, да видиш що сториха,  

със бедния народ,  

те, де що има ограбиха  

и оставиха ни без Живот. 

Народа тъне и мизерства,
а те си правят министерства. 

Народът – гладен без пари,  

без надежди и мечти... 

Стани, Апостоле, и дай ни сила, 

за да опазим родината си мила,  

Стани, вдъхни ни сила и кураж, 

Да се надигне пак народът   

и да се избавим от тоз “антураж”... 

Но ние сме виновни – будни спим,  

и те ни грабят, мачкат и си ги търпим,  

а у всеки по един “апостол” дреме  

и ако го събудим ний на време, 

революция да сътворим,

та от сганта отровна... 

Родината и нас да съхраним.

З. К.