4 нояб. 2007 г., 15:07

Стани от самотните ми гърди.

805 0 3

Губя те ... В живота си те губя -
лъч от време и очи ...
Целувам те  - с това те будя.
Стани от самотните гърди.

 

 Ти спа добре, но аз те будя...
Там нищо твое не стои...
Недей заспива, аз съм луда!
Просто с теб боли.

 

 

Недей заспива... Самотата ще те излекува.
Ще видиш нищото в твоето сърце...
Недей ме спира, има друга 
с  две протегнати ръце...

 

Сам стой там, далече...
Някъде, където няма Тук...
Не идвай ти, забравих вече
вечерите, погледа ти луд...

 

Стой там. Обсипвай ме с безвремие...
Губи ме в твоите мечти...
Стой! Дишай сам в съмнение...
Стой там. Пий от моите сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...