24 июн. 2008 г., 12:10

Стар епизод 

  Поэзия
656 0 13

Не се ли умори да ме измъчваш

под булото на злия алкохол,

деня във  ужас да превръщаш,

нощта - във дебнещ дявол гол?

 

Камбана бие в лявата ми гръд,

звукът ще пръсне бедното сърце,

с душата ми, изправена пред съд,

за прошка сключвам пак ръце.

 

А ти мълчиш, че сякаш онемял си,

душевно се разкайваш може би,

но едва ли в себе си разбрал си

и оценил си мойте сълзи.

 

След ден, след два, след месец,

като в стар, ужасен филм,

един и същи епизод харесал,

зад маската на алкохола си се скрил.

 

Така ли ще ме мъчиш без умора?

Докрай така ли ще грешиш?

Прости ми, повече не мога,

човек съм и се уморих.

 

1996г.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??