26 авг. 2010 г., 12:35

Стар приятел

1.1K 0 0

Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен. 
Прегърна ме в свойте обятия,
прошепвайки нежно: „Отново съм тук.”
Сърцето ми радостно празнува от днес,
защото няма да пия кафето сама,
преглъщайки трудно горчилката на деня.
Щастлива съм, преизпълнена с милиони малки мечти, 
пъстри цветя разцъфват в сърцето ми.
Днес се завърна най-добрият ми приятел:
Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...