22 апр. 2011 г., 18:28

Стара Англия

601 0 0

 

 

 

 

Стара Англия

В черно оцветена

В парцали

Се влачи надолу

И няма значение че вали

Защото нищо не дрънчи в джобовете ми

 

Само някакво пукане като от грамофонна плоча

Или огън

 

Топло е

А е студено

 

Минават някакви облечени

В черно оцветени

В парцали

Хвърлят по някой друг поглед

Някои хвърлят по някоя измачкана банкнота

Някои се хвърлят от моста

 

На мен ми е все едно

 

Аз не съм художник

Вече

Не съм и рисувач

Питаш ме какъв съм

Но на мен не ми се говори

 

* * *

 

Стара Англия

Ми се усмихва

Няма много оборот тази вечер

А и на мен ми е все едно

И двамата ще се приберем в дупките си

Така или иначе

И на двамата ще ни е влажно

 

Аз нямам какво да рисувам

Защото дните ми са еднакви

С нощите ми

Оцветени са в черно

В парцали

Поне така си ги спомням

 

 

20 април 2011

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...