Apr 22, 2011, 6:28 PM

Стара Англия

  Poetry
599 0 0

 

 

 

 

Стара Англия

В черно оцветена

В парцали

Се влачи надолу

И няма значение че вали

Защото нищо не дрънчи в джобовете ми

 

Само някакво пукане като от грамофонна плоча

Или огън

 

Топло е

А е студено

 

Минават някакви облечени

В черно оцветени

В парцали

Хвърлят по някой друг поглед

Някои хвърлят по някоя измачкана банкнота

Някои се хвърлят от моста

 

На мен ми е все едно

 

Аз не съм художник

Вече

Не съм и рисувач

Питаш ме какъв съм

Но на мен не ми се говори

 

* * *

 

Стара Англия

Ми се усмихва

Няма много оборот тази вечер

А и на мен ми е все едно

И двамата ще се приберем в дупките си

Така или иначе

И на двамата ще ни е влажно

 

Аз нямам какво да рисувам

Защото дните ми са еднакви

С нощите ми

Оцветени са в черно

В парцали

Поне така си ги спомням

 

 

20 април 2011

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....