22.04.2011 г., 18:28

Стара Англия

598 0 0

 

 

 

 

Стара Англия

В черно оцветена

В парцали

Се влачи надолу

И няма значение че вали

Защото нищо не дрънчи в джобовете ми

 

Само някакво пукане като от грамофонна плоча

Или огън

 

Топло е

А е студено

 

Минават някакви облечени

В черно оцветени

В парцали

Хвърлят по някой друг поглед

Някои хвърлят по някоя измачкана банкнота

Някои се хвърлят от моста

 

На мен ми е все едно

 

Аз не съм художник

Вече

Не съм и рисувач

Питаш ме какъв съм

Но на мен не ми се говори

 

* * *

 

Стара Англия

Ми се усмихва

Няма много оборот тази вечер

А и на мен ми е все едно

И двамата ще се приберем в дупките си

Така или иначе

И на двамата ще ни е влажно

 

Аз нямам какво да рисувам

Защото дните ми са еднакви

С нощите ми

Оцветени са в черно

В парцали

Поне така си ги спомням

 

 

20 април 2011

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...