3 дек. 2007 г., 15:15

Стара прическа 

  Поэзия
528 0 8

 

Огнени са и косите,

видях ви вчера аз случайно,

ти я гледаше в очите,

тя с усмивка бе омайна.

Как краката не затичаха

срещу влюбената двойка,

а без милост се оплитаха

в яд и мъка недостойни.

Много е красива, мила,

за проверка се оглеждам -

мойта руса свила

не тежи достатъчно изглежда.

Галиш я с нежност,

с мене бил си същия в ласки,

но сърцето ти на смени

включва нови краски.

Назад зад ъгъла се върнах,

налегна ме тъжовна грижа.

В червено да се боядисам?

Не. Ще се подстрижа.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??