3.12.2007 г., 15:15 ч.

Стара прическа 

  Поезия
500 0 8

 

Огнени са и косите,

видях ви вчера аз случайно,

ти я гледаше в очите,

тя с усмивка бе омайна.

Как краката не затичаха

срещу влюбената двойка,

а без милост се оплитаха

в яд и мъка недостойни.

Много е красива, мила,

за проверка се оглеждам -

мойта руса свила

не тежи достатъчно изглежда.

Галиш я с нежност,

с мене бил си същия в ласки,

но сърцето ти на смени

включва нови краски.

Назад зад ъгъла се върнах,

налегна ме тъжовна грижа.

В червено да се боядисам?

Не. Ще се подстрижа.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??