Стара прическа
Огнени са и косите,
видях ви вчера аз случайно,
ти я гледаше в очите,
тя с усмивка бе омайна.
Как краката не затичаха
срещу влюбената двойка,
а без милост се оплитаха
в яд и мъка недостойни.
Много е красива, мила,
за проверка се оглеждам -
мойта руса свила
не тежи достатъчно изглежда.
Галиш я с нежност,
с мене бил си същия в ласки,
но сърцето ти на смени
включва нови краски.
Назад зад ъгъла се върнах,
налегна ме тъжовна грижа.
В червено да се боядисам?
Не. Ще се подстрижа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
