Стара стряха
Пак се обличам в старите дрехи,
нови не търся, не са ми по мярка.
Пак надничам в резките равни,
на вече зараснали стари рани.
Пак поглеждам от разстояние
и с тържествен ореол - изпитание.
С копие зареждам най-свише,
облаци ефимерни - на мечтите.
Не - по парижките булеварди,
не - в гондоли венециански,
а в сърцето с обич - ореола скътах,
врязах и несъзнателно търсех...
Живо се взирам в кръпките стари,
вътре цвете цъфнало, вместо рани.
Пак поглеждам от покриви познати
старата любов, непорутена стряха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
