Стара стряха
Пак се обличам в старите дрехи,
нови не търся, не са ми по мярка.
Пак надничам в резките равни,
на вече зараснали стари рани.
Пак поглеждам от разстояние
и с тържествен ореол - изпитание.
С копие зареждам най-свише,
облаци ефимерни - на мечтите.
Не - по парижките булеварди,
не - в гондоли венециански,
а в сърцето с обич - ореола скътах,
врязах и несъзнателно търсех...
Живо се взирам в кръпките стари,
вътре цвете цъфнало, вместо рани.
Пак поглеждам от покриви познати
старата любов, непорутена стряха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
